сряда, 17 август 2016 г.

Алпийски траверс Стражите в Пирин


   Има места, които оставят ярък спомен в съзнанието на човек когато ги посети. Едно такова място е алпийския траверс от вр. Полежан до вр. Дисилица или на кратко Стражите.
   При добра физическа подготовка и малко инвентар с поне две 30 метрови въжета може да се насладите на едно от най-красивите места в Пирин.

   
   Всичко беше планирано за една събота в средата на Август. Групата - аз, Оги и Илийката тръгнахме от Банско в 7:30 с цел да хванем първия лифт от хижа Гоце Делчев, но поради голямата навалица на хижа Безбог бяхме към 9:30ч.


   Поради сравнително ниските температури за средата на Август и лекото изоставане с бодра крачка се качихме на вр.Полежан за 1ч. и 20 минути и съзряхме целта за деня.



   А гледките от върха бяха смайващи.



На връх Полежан


Връх Вихрен в далечината


Стражите се показват загадъчно из между мъглата



Връх Синаница


И ето че закрачихме на долу от връх полежан в посока траверса



За около 25 минути бяхме на първия връх от Ушиците


А колко много емоции ни очакваха


Времето беше прохладно с приятни облачни затъмнения


   Ако човек е решил да обходи този траверс трябва да разчита на стабилно и хубаво време. Под хубаво време разбирайте не много горещо и не много студено а ако може и без дъжд направо песен. Работата е такава , че един път вече като сте по трасето почти няма вариант за аварийно слизане т.е. при ситуация  или трябва да се върнете или трябва да се окопаете.



А гледки не липсват





А терена е чисто алпийски



И поредния момент в който от изток не се вижда нищо , а на запад гледки и чисто небе



Точките в средата са моите приятели, а съм само на 5 минути време по-напред. Това са мащабите на планината :)





Изкушение леко в страни и първото катерене за деня




И първото по-сериозно катерене









   От време на време се налага траверсиране на скалите


   Като цяло при липса на въже и елементарни умения за катерене по скали малката и голямата Стража могат да бъдат подсечени ,но пък при тях тръпката е най-голяма. Освен това какъв е смисъла тогава да се ходи на това прекрасно място.



   А ето я и голямата Стража 2802 м.



   И малко катерене. Най-лесния начин да се изкатери голямата Стража е да се хване едно малко улейче леко в дясно от пътеката и по него да се качваме до подвършието. След това по- не много стръмен наклон се ходи до връхната точка.



   Алпите ли???










И поглед към крайната точка на траверса (на снимката в далечината в дясно) вр. Дисилица



На слизане аз и Илийката решихме да пуснем 20 метров рапел от стената на Голямата Стража






Алпийски гледки



И още алпийски предизвикателства






Поглед назад към Голямата Стража



А на пред не е по различно



На премката преди Дисилица



По финалната пирамида






 Орлов поглед от връх Дисилица



   Следващите 3 часа имахме само спускане от Дисилица 2700 м на долу до хижа Гоце Делчев 1600 м.






   Така след 10 часа интензивен преход , малко катерене и много положителни емоции бяхме на хижа Гоце Делчев при колата. Мога само да кажа ,че това е един от най-красивите и емоционални траверси които съм правил .Следващото ни посещение мислим да бъде зимно.

събота, 16 юли 2016 г.

Мальовишки траверс


   Още през зимата по време на изкачването на Злия зъб си бяхме заплюли с един приятел като се постопли да направим Мальовишкия  траверс . Това значеше тръгване от ЦПШ и последователно: Малка
Мальовица, Орлето , Голяма Мальовица , Еленин връх , Петлите, Орловец и пак ЦПШ в един ден.


Още след първа тераса се включихме по морените в дясно и избягахме от утъпканата пътека.




Наложи се да изкатерим стръмен улей и няколо скали за към Малка Мальовица.





 А от Малка Мальовица се откри невероятния Североизточен ръб на Голямата Мальовица.






 И гледки към Еленини езера..


  
Ръбът беше приятно предизвикателство, но гледките си заслужаваха.



 И продължихме през Еленин връх.



А Орловец ни очакваше.



 После край петлите>>>


След още няколко премеждия бях на скалите до Орловец, а след това и на самия връх.





И след изкачване то на Орловец бяхме в циркуса на заслон БАК.


А от там на залез до ЦПШ. Това беше нашето 12 часово приключение.