Малко пантене от Боровец до Ястребец

   Ако зимно време искате да отидете да попантите в планината, но времето е променливо със силен вятър на високото, не е невъзможно да намерите маршут по който да изпитате удоволствие и да не се намръзнете.

   Чудесен вариант е Мусаленска пътека!  

   Ето и някои от големите плюсове на този маршут:

1. Бърз достъп до изходната точка от София - около 1 час
2. Почти през цялото време сте скрити от вятъра в гората
3. Изключително равномерно взимане на денивилация от около 1000м
4. Ако 10 км от Боровец до Ястребец не са ви достатъчни спокойно може да продължите до вр. Мусала например.
5. Много варианти за спускане като почнеш от Мусаленска пътека та до всички писти от Ястребец.

По Мусаленска пътека почти винаги има пъртина,защото това е основният маршут до връх Мусала.Тук трябва да вметна ,че това е пешеходна пътека, която е чудесна и за пантене,но ако се спускате по нея трябва да внимавате за туристите.

  Пътеката всъщност представлява една огомна просека в гората.От почти всеки паркинг около Кабинковия лифт и пистите можете да стигнете до пътеката за 5 мин.

Един път влезете ли в приказния тунел от заснежени борове няма как да се загубите.

Поглед назад

 

Вече се виждат долните лифтови съоражения на Маркуджиците

 

От ляво е рида на вр.Дено ,който е затулен в облаците.

 

Ето го и Ястребец

 

В момента в който стигнете лифта на Маркуджик 1 свивате в дясно и по ски пътя сте на Ястребец.Ако продължите ще стигнете до хижа Мусала.

От тук вече всичко е ясно.Само надолу!

Една призрачна разходка из Витоша в търсене на Комините

 

 

 

 

 

 

 

   Случвало ли ви се е, да ви се развалят дългоочаквани планове за страхотен преход в планината заради лошото време?

  

   Така стана и този път.Трябваше да сме в района на масива Триглав в Стара Планина ,но всичко пропадна заради прогнозата за времето.

 

    И така малко като на шега колкото да не сме капо решихме да се разходим до Витоша.

 

    Понеже и за Черни Връх прогнозата беше за лошо време паркирахме колата на долната станция на Драгалевския лифт за да се скрием в гората и от там каквото сабя покаже.

 

    Хванахме пътя за  "Бай Кръстьо" (Е4) и къде се озовахме!

 

 

 

 

 Призрачната гора

 

 

Тишина, мистична и загадъчна  пътека

 

 

Единствено упътвашите табелки ни посказваха ,че сме в реалния свят, а не в някоя приказка

 

 

 Липсата на сняг през Февруари даде възможност на Драгалевската река да се покаже

 

 

И отново в "Призрачната гора" и пътя към неизвестното

 

 

До "Бай Кръстьо" водят няколко пътеки но ние се придвижихме по международния път "Е4"

 

 

 

 

   Ето я и междинна станция "Бай Кръстьо".Тук взехме решение да се разходим до катерачен обект "Комините".

 

 

 

 

   По принцип от междинната станция има табела за Комините сочи на Югозапад.

Важно: 20 метра след първата табела има разклонение.Тук няма табела и ако хванете пътя на долу тръгвате към заслон Кикиш. Правилно е да завиете на разклонението на ляво успоредно на въжената линия на лифта.След това стигате до табелата по-долу на снимката и всичко е ясно.

  Картинката беше повече есенна от колкото зимна.

   

 

И ето ги .... КОМИНИТЕ

 

   Комините са учебен и тренировъчен алпийски обект и са добре осигурени. Скалата е гранит. През зимата склона е лавиноопасен и преминаването не е желателно в неблагоприятни
условия.(Може да видите жълтата предупредителна табела на снимката по-долу).

    На връщане минахме по обиколната пътека и се спряхме на гроба на Бай-Кръстьо.

Поинтересувах се в Уикипедия кой е той и ето какво излезе:

   "Кръстьо Димов Грозев (известен като бай Кръстьо) е емблематичен български турист и планинар от София.

   В началото на 20-ти век изгражда чешма и заслон в полите на Витоша, който постепенно прераства в малка хижа. Много планинари се отбиват там за отмора, добра дума и вкусно хапване. Неведнъж помага на окъснели или заблудили се.

    Когато през 1950-те години е проектиран и построен лифтът "Драгалевци - Голи връх", неслучайно за междинна спирка е избрана местността с неговата хижа. Спирката наричат на негово име.

    Бай Кръстьо почива през 1962-ра година. Погребан е в същата местност, малко под шосето за хижа Алеко, заедно със съпругата си."

 

 

   А накрая на разходката стигнахме и Драгалевския манастир

  

 

  Така завърши нашата безснежна февруарска забежка.





Зимна разходка до замръзналия водопад Скакавица

Едно от приказните места в Рила - Скакавица

   Скакавица е името на най-високия водопад в  Рила, а през зимата е най-атрактивния обект за ледено катерене в България.

 

 

 



   

   Ако сте отседнали през зимата в района или просто искате да избягате за един ден от шумната София може да се разходите до това приказно място.Стартовата точка е местноста "Зелени Преслап" (1600 м) до която се стига с кола като се хване отбивка в дясно малко след Паничище.ВНИМАНИЕ зимно време на въпросната отбивка може да се наложи да сложите вериги или просто да я минете пеша (около 30-40 мин). 

 

   Зелени Преслап

  

 



    От Зелени Преслап тръгвате по добре маркирана пътека за хижа Скакавица с бяло и червено.Понеже прехода който направихме беше през февруари изкачването до хижата ни отне около 2 часа , но лятно време може и да се преполови времето.
    В началото вървите по широк и равен път около 2 км.

   След около 2 км се налага да отбиете в дясно и да навлезнете в гората.Тук вече започва истинското взимане на височина.Пътеката е стръмна на серпентини и добре маркирана.

    По въпросната пътека има две маркировки тази за хижа Скакавица и  тази за връх Кабул, като малко преди достигането на хижата маркировката за вр. Кабул се отклонява на дясно.

    Хижа Скакавица е разположена на височина 1876м и се намира  в Скакавишката долина в подножието на източния склон на вр.Кабул, Северозападна Рила. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 89 места с етажни санитарни възли.

  
   Трябва да отбележа,че зимно време,особено през седмицата може да няма хижар, така че ако смятате да почивате там се информирайте предварително.

   От хижата до водопада за около 30-40 минути минавате по пътека която е поддържана целогодишно.

   Пътеката особено зимно време е много живописна.

   Вървейки покрай река Скакавица.....

   И стигате рая на катерачите в България.

  Така за няколко часа се откъсвате от сивото ежедневие, наслаждавайки се на чистия въздух и красивите гледки!