В началото на Май с един приятел имахме един ден в който бяхме решили,че ще ходим на планина.Разбира се прогнозта за времето точно същия ден беше такава,че се очертаваше буря във всички планини без Пирин.
И ето ни около обяд на хиижа Вихрен с идеята да катерим едноимения връх.Времето беше относително хладно за сезона ,поради тази причина и снегът не беше съвсем размекнат, а видимоста беше поносима.
Закрачихме на горе и хванахме едни следи ,та се зарадвахме,че няма да бием пъртина.
Не след дълго бяхме набрали голяма височина ,но се оказа че сме изпуснали пътеката,което налагаше или да се връщаме или да се опитаме да я достигнем пресичайки през два снежни улея.Избррахме втория вариант.
След като загубихме повече от час за да достигнем пътеката вече знаехме,че върхът ще е трудно достижим същия ден.Все пак надеждата ни крепеше ,че от тук следвайки пъртината ще се придвижим бързо на горе.И започнаха алпийските гледки ,които ни зареждаха със сила.
А видимоста взе значително да намалява
Скоро достигнахме циркуса Кабата, от където има два варианта за изкачване на Вихрен.
1) От ляво по стръмен ръб да се изкачи Хвийнати връх (при сериозни зимни условия единствен вариант) и след това през премката да се достигне до Вихрен
2)Директно на горе по лятната пътека ( само при стабилен сняг когато няма лавинна опасност)
Избрахме втория вариант,а и имаше пъртина в посока върха и в предвид на напредналото време беше най-възможния вариант за достигането на върха.
Хвийнати връх
Вървяхме с ускорена крачка на горе и взимахме рязко денивилация когато изведнъж ни потулиха черни облаци и видимоста стана нулева.Пъртината съще в един момент се загуби по големия наклон.
Вече беше 15:00ч. Задуха изключително силен вятър.Твърде бе късно да се окопаваме и да изчакваме разясняване, а и не можехме да рискуваме да изпуснем втори път пътеката.От горе на всичко в тази липса на видимост не знаехме дали няма да ни изненада някоя лавинка над нас.
Решението беше ясно; бързо слизане на долу докато вятъра и новопоявилия се няг не са затрупали следите ни.
Не след дълго в по ниското се разясни и изникнаха интересни пейзажи
А в Разложката котловина си бе направо слънчево
И така около 16:30 хижата вече бе пред нас
След още час бяхме на топло в една от кръчмите в Банско похапвайки и пиейки биричка.
Така завърши нашата разходка до Пирин планина,а Вихрен го оставихме за следващия път.
