сряда, 17 август 2016 г.

Алпийски траверс Стражите в Пирин


   Има места, които оставят ярък спомен в съзнанието на човек когато ги посети. Едно такова място е алпийския траверс от вр. Полежан до вр. Дисилица или на кратко Стражите.
   При добра физическа подготовка и малко инвентар с поне две 30 метрови въжета може да се насладите на едно от най-красивите места в Пирин.

   
   Всичко беше планирано за една събота в средата на Август. Групата - аз, Оги и Илийката тръгнахме от Банско в 7:30 с цел да хванем първия лифт от хижа Гоце Делчев, но поради голямата навалица на хижа Безбог бяхме към 9:30ч.


   Поради сравнително ниските температури за средата на Август и лекото изоставане с бодра крачка се качихме на вр.Полежан за 1ч. и 20 минути и съзряхме целта за деня.



   А гледките от върха бяха смайващи.



На връх Полежан


Връх Вихрен в далечината


Стражите се показват загадъчно из между мъглата



Връх Синаница


И ето че закрачихме на долу от връх полежан в посока траверса



За около 25 минути бяхме на първия връх от Ушиците


А колко много емоции ни очакваха


Времето беше прохладно с приятни облачни затъмнения


   Ако човек е решил да обходи този траверс трябва да разчита на стабилно и хубаво време. Под хубаво време разбирайте не много горещо и не много студено а ако може и без дъжд направо песен. Работата е такава , че един път вече като сте по трасето почти няма вариант за аварийно слизане т.е. при ситуация  или трябва да се върнете или трябва да се окопаете.



А гледки не липсват





А терена е чисто алпийски



И поредния момент в който от изток не се вижда нищо , а на запад гледки и чисто небе



Точките в средата са моите приятели, а съм само на 5 минути време по-напред. Това са мащабите на планината :)





Изкушение леко в страни и първото катерене за деня




И първото по-сериозно катерене









   От време на време се налага траверсиране на скалите


   Като цяло при липса на въже и елементарни умения за катерене по скали малката и голямата Стража могат да бъдат подсечени ,но пък при тях тръпката е най-голяма. Освен това какъв е смисъла тогава да се ходи на това прекрасно място.



   А ето я и голямата Стража 2802 м.



   И малко катерене. Най-лесния начин да се изкатери голямата Стража е да се хване едно малко улейче леко в дясно от пътеката и по него да се качваме до подвършието. След това по- не много стръмен наклон се ходи до връхната точка.



   Алпите ли???










И поглед към крайната точка на траверса (на снимката в далечината в дясно) вр. Дисилица



На слизане аз и Илийката решихме да пуснем 20 метров рапел от стената на Голямата Стража






Алпийски гледки



И още алпийски предизвикателства






Поглед назад към Голямата Стража



А на пред не е по различно



На премката преди Дисилица



По финалната пирамида






 Орлов поглед от връх Дисилица



   Следващите 3 часа имахме само спускане от Дисилица 2700 м на долу до хижа Гоце Делчев 1600 м.






   Така след 10 часа интензивен преход , малко катерене и много положителни емоции бяхме на хижа Гоце Делчев при колата. Мога само да кажа ,че това е един от най-красивите и емоционални траверси които съм правил .Следващото ни посещение мислим да бъде зимно.