Отдавна ми беше влязлъл в главата този прекрасен рилски връх.
Поради ред причини все не му идваше ред, а аз все повече се разколебавах.Ето обаче ,че в средата на Април споделих идеята ми за изкачване на върха на няколко приятеля и двама от тях се навиха да тръгнем към него.
Тук ще направя една вметка, че изкачването на Злия зъб (Надморска височина: 2678 м) през Април си е зимно , въпреки настъпилата астрономическа пролет.Нужна е сериозна зимна екипировка ,както и алпийски инвентар включващ поне 45 метра въже.Отделно от това трябва да сте подготвени за 10-12 часов преход и да има поне един в групата с познания относно боравенето с алпийския инвентар.
И така , след като тръгнахме от София в 04:00ч сутринта, в 06:00 ч вече се бяхме паркирали на паркинга на ЦПШ и облечени закрачихме към хижа Мальовица.
Очертаваше се хубав и ясен ден, а това се потвърди с първите гледки към Мальовица.
В 07:00 ч. бяхме на хижа Мальовица, където изпихме по един чай и продължихме.
Скоро достигнахме и втора тераса, където на паметната плоча свихме на ляво към заслон БАК.
От втора тераса последва стръмно катерене между Камилата и Орловец, като панорамата ставаше все по зрелищна.
Връх Камилата
Зрелищна гледка назад към Малка и Голяма Мальовица
Малко преди циркуса на заслон БАК
Около 09:30 вече бяхме в района на БАК в най-алпийската част на Рила.
Всичко тук е внушително
Спряхме се директно под улея между Злия зъб и Орловец.
Тук беше мястото за малко подкрепа с напитки и барчета,след което сложихме каски,седалки и котките.Прибрахме щеките и извадихме и пикелите.
До колкото ми е известно няма свадения да е падала лаввина в този улей, а и снега беше относително стабилен, но въпреки всичко тръгнахме през двайсетина метра един от друг.
И започна голямото изкачване.Улеят е доста стръмен, но при стабилен сняг е сравнително удобно неговото изкачване.
Не след дълго достигнахме и "прозореца".
След изморителното изкачване бяхме възнаградени с изумителни гледки от към Юг:
Рилския манастир в далечината
Връх двуглав
Най-труднодостъпния връх в България - Иглата
Връх Орловец
Тук беше момента да направим панорамни снимки, но и да оценим ситуацията.Вече беше към 11:00ч. , а времето слънчево и топло , като снега от южната страна бе мокар и нестабилен. За да стигнем ръбът(на югоизток) от който да атакуваме върхът трябваше да подсечем Злия зъб и да минем през......
Не ми се щеше да рискуваме да се свлечем и за това се заехме с няколко примки и клеми да направим междинни осигуровки на които да закачим въжето, ползвайки го като парапет.
За парапета загубихме време,но пък си подсякахме върха спокойно, а на долу гледките бяха интересни.
И така стигнахме халката.Там използвайки един стар клин и една клема направихме мастърпойнт за осигуровка и извадихме второто въже.
Трябваше да изкатерим 15-20 метра скала 3та категория.
Скалата изглежда първоначално внушително,но всъщност има добри захвати и две много удобни междинни площадки където сложихме по една примка за всеки случай, че на долу беше дьлъг пътя.....
И така в 13:00ч. бяхме изкачили скалата и видяхме за пръв път самата шапка на върха.
От тук до горе последваха 50 метра лесно ходене и снимки.
И малко реклама на обувки "Scarpa" (оказа се,че и тримата сме оборудвани с италианската марка) на фона на Двуглав.
И така, изпихме по една глъдка уиски (стара традиция на групата) и заспускахме рапел на долу,използвайки халката която е фиксирана в горната част на скалите.
На връшане си обрахме парапета,който бяхме изградили и обратно по улея на долу към БАК.
Не спряхме да снимаме панорами до хижата.Денят беше прекрасен.
Новообразувало се езеро на втора тераса
А минзухарите оцветяваха пейзажа.
След 12 часов прекрасен преход се добрахме в 18:00 ч. на паркинга на ЦПШ.Изморени,но удовлетворени се запътихме към София.Така приключи нашето приключение в алпийската част на Рила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар